Привет на всички малки и големи!

29

Казват, че децата от съвременните поколения наблягат основно на лесното – телефони, компютри, канали на телевизията, че са ниско грамотни, незаинтересовани и нямат обща култура.

Позволете да не се съглася!

Възрастните вероятно завиждат! Завиждат за фантастичния свят, до който имат достъп децата. За пъстротата на информацията, за разнообразието, за цвета, за широтата. Днес с National Geographic можеш да храниш жирафи в Африка, утре да галиш пингвин в Антарктида. Честитиш рождения ден по Viber на приятелче от Щатите, пращаш снимки на братовчедката в Канада. В пети клас програмираш и правиш класно он лайн. Кой би допуснал преди 40 години, че всичко това ще бъде възможно?

Но….има неща, които не се променят. Минавам снощи на проверка покрай детската стая и впечатление ми прави необичайна приглушена светлина. Хм! Един след полунощ минава! Веднага ми минава през ума, че някой се е заровил в нета и е загубил представа за времето. Ясно! Ще се дърпат уши. Правя бърз план за колко време ще конфискувам телефони. Сметките не ми вървят, защото не съм го правила скоро. Не може така! Трябва да съм строга! Връхлитам в стаята като мартенска вихрушка, с лошо изражение и готова за „конско“.  Малката дъщеря си е направила странна палатка в леглото, под която се промъква светлина. А така! Спипах ли те, госпожице! Дръпвам покривалото, а отдолу се показва замечтания поглед на девойката, която ми шътка да пазя тишина. Поглеждам я въпросително. Сиреч „Каква е тая работа?“

„Мамо, чета!“ – казва с мекия глас на професионален манипулатор. „Още малко имам до края на тази глава. Пърси Джаксън тъкмо намери писалката. След малко гася и лягам! Написах си домашните, утре мога да стана и в 9“. И ме дарява с най-чаровната си усмивка.

Излизам от стаята. От външната страна на вратата все още изпитвам съмнения дали не трябваше да съм по-твърда, че в един часа през нощта е време за сън. Юридическото ми съзнание е неспокойно. И все пак съм щастлива. Спомням си, че правех същото с малко ръчно фенерче, за да не преча на сестра ми да спи. Сега по същия път минават децата ми. Първо го правеше голямата ми дъщеря Йоана, сега малката София.

Само Софи има късмета да използва книгите от „Библиотека за ученика“ на Библиотеката на НБУ, от където има карта. Много е горда с нея (със снимка като на големите), показва колко е самостоятелна и голяма. Може сама да избира и взима различни книги, а всеки път, когато й казват, че срокът за ползването им е колкото й е необходимо с апломб отговаря, че тя така или иначе ги чете за седмица. Поглъща с интерес книгите от поредицата за Пърси Джаксън, в които се преплитат любимите и на майка (доц. д-р Петя Неделева, преподавател в департамент „Право“ на НБУ) й старогръцки митове и легенди. Интересува се и от други книги и с интерес чете тези за животни, народни приказки, легенди.

Поздрави от четящите момичета Йона (студентка III курс) и Софи (ученичка V клас) Неделеви и техните родители!

снимка:
Комплект от петте романа Пърси Джаксън и боговете на Олимп [изображение]. Егмонт. Достъпно на 3 юни 2020 г., от https://egmontbulgaria.com/spetsialni-predlozhenija-8/komplekt-ot-pette-romana-parsi-dzhaksan-i-bogovete-na-olimp-p2930.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля напишете коментар!
Име